изключителност

Речник на българския език

изключѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • изключителнос
  • изключителнус
  • изключитилнос
  • изключитилнус
  • исключителнос
  • исключителнус
  • исключитилнос
  • исключитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-к-лю-чи-тел-ност
членувано из-к-лю-чи-тел-ност-та
мн.ч. из-к-лю-чи-тел-нос-ти
членувано из-к-лю-чи-тел-нос-ти-те
звателна форма