издирвач

Речник на българския език

издирвач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-дир-вач
непълен член из-дир-ва-ча
пълен член из-дир-ва-чът
мн.ч. из-дир-ва-чи
членувано из-дир-ва-чи-те
бройна форма из-дир-ва-чи
звателна форма из-дир-ва-чо