изгорник

Речник на българския език

изгорник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-гор-ник
непълен член из-гор-ни-ка
пълен член из-гор-ни-кът
мн.ч. из-гор-ни-ци
членувано из-гор-ни-ци-те
бройна форма из-гор-ни-ци
звателна форма из-гор-ни-ко