извозвач

Речник на българския език

извозва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. извозва̀чи, мн. Човек, който извозва товари.

Грешни изписвания (3)

  • езвозвач
  • езвузвач
  • извузвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-воз-вач
непълен член из-воз-ва-ча
пълен член из-воз-ва-чът
мн.ч. из-воз-ва-чи
членувано из-воз-ва-чи-те
бройна форма из-воз-ва-чи
звателна форма из-воз-ва-чо