извеяност

Речник на българския език

извѐяност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • извеянос
  • извеянус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ве-я-ност
членувано из-ве-я-ност-та
мн.ч. из-ве-я-нос-ти
членувано из-ве-я-нос-ти-те
звателна форма