избуялост

Речник на българския език

избуя̀лост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • езбоялост
  • езбоялуст
  • езбуялост
  • езбуялуст
  • избоялост
  • избоялуст
  • избуялуст
  • избоялос
  • избоялус
  • избуялос
  • избуялус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-бу-я-лост
членувано из-бу-я-лост-та
мн.ч. из-бу-я-лос-ти
членувано из-бу-я-лос-ти-те
звателна форма