идол

Речник на българския език

ѝдол съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ѝдоли, м.
1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество.
2. Човек, който е почитан, обожаван; кумир. Този певец беше идол на младежите през 60-те години. Тя е мой идол.

Грешни изписвания (1)

  • идул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. идол
непълен член идо-ла
пълен член идо-лът
мн.ч. идо-ли
членувано идо-ли-те
бройна форма идо-ли
звателна форма идо-ле