идилия

Речник на българския език

идѝлия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. идѝлии, ж.
1. Литературно произведение, в което е изобразен идеализирано животът на обикновени хора сред природата.
2. Прен. Ирон. Само ед. Тих, спокоен и щастлив живот. Селска идилия. Семейна идилия.
прил. идилѝчен, идилѝчна, идилѝчно, мн. идилѝчни.

Грешни изписвания (5)

  • идилеа
  • идилеъ
  • идилея
  • идилиа
  • идилиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иди-лия
членувано иди-ли-я-та
мн.ч. иди-лии
членувано иди-ли-и-те
звателна форма