идалго

Речник на българския език

ида̀лго съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

ср., само ед. Испански благородник.

Грешни изписвания (3)

  • едалго
  • едалгу
  • идалгу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. идал-го
непълен член идал-го-то
пълен член идал-го-то
мн.ч. идал-гов-ци
членувано идал-гов-ци-те
бройна форма идал-гов-ци
звателна форма идал-го