ида

Речник на българския език

ѝда непреходен глагол от несвършен вид (тип 165) редактиране

Значение

ѝдеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв.
1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб.
ида си. 1. — Идвам си.
2. Отивам си.
Не иде. — Не е уместно, не е прилично.
Иде ми (да). — Чувствам нужда, иска ми се. Иде ми да се махна след всичко това.
Иде ми отръки.Разг. Умея, удава ми се с лекота.
Иди че (пиши, учи и др.).Разг. Не можеш, невъзможно е, трудно е да правиш нещо при такива условия. Иди че учи при тоя шум.

Грешни изписвания (1)

  • идъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ида идем
2 лице идеш иде-те
3 лице иде идат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице
2 лице
3 лице
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице идех идех-ме
2 лице иде-ше идех-те
3 лице иде-ше иде-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице
2 лице
3 лице
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице
2 лице
3 лице
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще ида ще идем
2 лице ще идеш ще идете
3 лице ще иде ще идат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице
2 лице
3 лице
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да ида щяхме да идем
2 лице щеше да идеш щяхте да идете
3 лице щеше да иде щяха да идат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице
2 лице
3 лице
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице идел съм идела съм идело съм идели сме
2 лице идел си идела си идело си идели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице
2 лице
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице
2 лице
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ида щяла съм да ида щяло съм да ида щели сме да идем
2 лице щял си да идеш щяла си да идеш щяло си да идеш щели сте да идете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице
2 лице
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице
2 лице
3 лице
Повелително наклонение
единствено число множествено число
иди иде-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род идел
женски род иде-ла
среден род иде-ло
множествено число иде-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род идещ
непълен член иде-щия
пълен член иде-щи-ят
женски род иде-ща
членувано иде-ща-та
среден род иде-що
членувано иде-що-то
множествено число иде-щи
членувано иде-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

идей-ки