игумен

Речник на българския език

игу̀мен съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. игу̀мени, м. Управител на мъжки православен манастир.

Грешни изписвания (3)

  • егумен
  • егумин
  • игумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. игу-мен
непълен член игу-ме-на
пълен член игу-ме-нът
мн.ч. игу-ме-ни
членувано игу-ме-ни-те
бройна форма игу-ме-ни
звателна форма игу-ме-не