игленик

Речник на българския език

игленѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. игленѝци, (два) игленѝка, м.
1. Малка, специално изработена възглавничка за забождане на игли и карфици.
2. Кутийка за съхраняване на игли.

Грешни изписвания (3)

  • егленик
  • еглиник
  • иглиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иг-ле-ник
непълен член иг-ле-ни-ка
пълен член иг-ле-ни-кът
мн.ч. иг-ле-ни-ци
членувано иг-ле-ни-ци-те
бройна форма иг-ле-ни-ка
звателна форма