зяпльо

Речник на българския език

зя̀пльо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. зя̀пльовци, м. Пренебр. Човек, който по характер се зазяпва, заглежда се безцелно по различни неща.

Грешни изписвания (1)

  • зяпльу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зяп-льо
непълен член зяп-льо-то
пълен член зяп-льо-то
мн.ч. зяп-льов-ци
членувано зяп-льов-ци-те
бройна форма зяп-льов-ци
звателна форма зяп-льо