зъбар

Речник на българския език

зъба̀р — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

зъба̀рят, зъба̀ря, мн. зъба̀ри, м. Остар. Човек, който вади зъби.

Грешни изписвания (1)

  • забар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зъ-бар
непълен член зъ-ба-ря
пълен член зъ-ба-рят
мн.ч. зъ-ба-ри
членувано зъ-ба-ри-те
бройна форма зъ-ба-ри
звателна форма зъ-ба-рю

Връзки