зобвам

Речник на българския език

зо̀бвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

зо̀бваш, несв. и зо̀бна, св. Зобам еднократно или малко. Зобвам по едно-две зърна и продължавам да чета.

Грешни изписвания (1)

  • зобвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зоб-вам зоб-ва-ме
2 лице зоб-ваш зоб-ва-те
3 лице зоб-ва зоб-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зоб-вах зоб-вах-ме
2 лице зоб-ва зоб-вах-те
3 лице зоб-ва зоб-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зоб-вах зоб-вах-ме
2 лице зоб-ва-ше зоб-вах-те
3 лице зоб-ва-ше зоб-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зобвал съм зобвала съм зобвало съм зобвали сме
2 лице зобвал си зобвала си зобвало си зобвали сте
3 лице зобвал е зобвала е зобвало е зобвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зобвал бях зобвала бях зобвало бяхме зобвали
2 лице беше зобвал беше зобвала беше зобвало бяхте зобвали
3 лице беше зобвал беше зобвала беше зобвало бяха зобвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зобвам ще зобваме
2 лице ще зобваш ще зобвате
3 лице ще зобва ще зобват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зобвал ще съм зобвала ще съм зобвало ще сме зобвали
2 лице ще си зобвал ще си зобвала ще си зобвало ще сте зобвали
3 лице ще е зобвал ще е зобвала ще е зобвало ще са зобвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зобвам щяхме да зобваме
2 лице щеше да зобваш щяхте да зобвате
3 лице щеше да зобва щяха да зобват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зобвал щях да съм зобвала щях да съм зобвало щяхме да сме зобвали
2 лице щеше да си зобвал щеше да си зобвала щеше да си зобвало щяхте да сте зобвали
3 лице щеше да е зобвал щеше да е зобвала щеше да е зобвало щяха да са зобвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зобвал съм зобвала съм зобвало съм зобвали сме
2 лице зобвал си зобвала си зобвало си зобвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зобвал съм зобвала съм зобвало съм зобвали сме
2 лице зобвал си зобвала си зобвало си зобвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зобвал била съм зобвала било съм зобвало били сме зобвали
2 лице бил си зобвал била си зобвала било си зобвало били сте зобвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зобвам щяла съм да зобвам щяло съм да зобвам щели сме да зобваме
2 лице щял си да зобваш щяла си да зобваш щяло си да зобваш щели сте да зобвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зобвал щяла съм да съм зобвала щяло съм да съм зобвало щели сме да сме зобвали
2 лице щял си да си зобвал щяла си да си зобвала щяло си да си зобвало щели сте да сте зобвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зобвал бих зобвала бих зобвало бихме зобвали
2 лице би зобвал би зобвала би зобвало бихте зобвали
3 лице би зобвал би зобвала би зобвало биха зобвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зоб-вай зоб-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род зоб-ван
непълен член зоб-ва-ния
пълен член зоб-ва-ни-ят
женски род зоб-ва-на
членувано зоб-ва-на-та
среден род зоб-ва-но
членувано зоб-ва-но-то
множествено число зоб-ва-ни
членувано зоб-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зоб-вал
непълен член зоб-ва-лия
пълен член зоб-ва-ли-ят
женски род зоб-ва-ла
членувано зоб-ва-ла-та
среден род зоб-ва-ло
членувано зоб-ва-ло-то
множествено число зоб-ва-ли
членувано зоб-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зоб-вал
женски род зоб-ва-ла
среден род зоб-ва-ло
множествено число зоб-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зоб-ващ
непълен член зоб-ва-щия
пълен член зоб-ва-щи-ят
женски род зоб-ва-ща
членувано зоб-ва-ща-та
среден род зоб-ва-що
членувано зоб-ва-що-то
множествено число зоб-ва-щи
членувано зоб-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зоб-вай-ки