знаменател

Речник на българския език

знамена̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

знамена̀телят, знамена̀теля, мн. знамена̀тели, (два) знамена̀теля, м. Спец. В математиката — делител в проста дроб.
Привеждам под общ знаменател. 1. — По математически начин изравнявам знаменателите на няколко дроби.
2. Прен. Неоснователно смятам някакъв недостатък като общ за много хора.

Грешни изписвания (7)

  • знаменатил
  • знаминател
  • знаминатил
  • знъменател
  • знъменатил
  • знъминател
  • знъминатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зна-ме-на-тел
непълен член зна-ме-на-те-ля
пълен член зна-ме-на-те-лят
мн.ч. зна-ме-на-те-ли
членувано зна-ме-на-те-ли-те
бройна форма зна-ме-на-те-ля
звателна форма