знаме

Речник на българския език

зна̀ме съществително име, среден род (тип 69) редактиране

Значение

мн. знамена̀, ср. Прикрепено на прът правоъгълно парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за знак на държава, организация, армия, кораб и др.
Вдигам/вдигна знамето (на нещо). — Организирам борба за нещо.
Вдигам/вдигна бялото знаме. — Предавам се, съгласявам се с нещо, с което не съм бил съгласен.
Нареждам се/наредя се под знамето (на нещо). — Включвам се в нещо; приобщавам се.

Грешни изписвания (1)

  • знами

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зна-ме
членувано зна-ме-то
мн.ч. зна-ме-на
членувано зна-ме-на-та