злощастник

Речник на българския език

злоща̀стник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • злощаснек
  • злощасник
  • злощастнек
  • злущаснек
  • злущасник
  • злущастнек
  • злущастник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-щас-т-ник
непълен член зло-щас-т-ни-ка
пълен член зло-щас-т-ни-кът
мн.ч. зло-щас-т-ни-ци
членувано зло-щас-т-ни-ци-те
бройна форма зло-щас-т-ни-ци
звателна форма зло-щас-т-ни-ко