злочестник

Речник на българския език

злочестник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • злочесник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-чес-т-ник
непълен член зло-чес-т-ни-ка
пълен член зло-чес-т-ни-кът
мн.ч. зло-чес-т-ни-ци
членувано зло-чес-т-ни-ци-те
бройна форма зло-чес-т-ни-ци
звателна форма зло-чес-т-ни-ко