злоумишленик

Речник на българския език

злоумишленик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-у-миш-ле-ник
непълен член зло-у-миш-ле-ни-ка
пълен член зло-у-миш-ле-ни-кът
мн.ч. зло-у-миш-ле-ни-ци
членувано зло-у-миш-ле-ни-ци-те
бройна форма зло-у-миш-ле-ни-ци
звателна форма зло-у-миш-ле-ни-ко