злобар

Речник на българския език

злоба̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

злоба̀рят, злоба̀ря, мн. злоба̀ри, м. Човек, който е склонен да изпитва злоба и да прави зло. Голям злобар.

Грешни изписвания (1)

  • злубар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-бар
непълен член зло-ба-ря
пълен член зло-ба-рят
мн.ч. зло-ба-ри
членувано зло-ба-ри-те
бройна форма зло-ба-ри
звателна форма зло-ба-рю