златотърсач

Речник на българския език

златотърса̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. златотърса̀чи, м. Човек, който търси да открие златни залежи.

Грешни изписвания (7)

  • златотарсач
  • златутарсач
  • златутърсач
  • злътотарсач
  • злътотърсач
  • злътутарсач
  • злътутърсач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зла-то-тър-сач
непълен член зла-то-тър-са-ча
пълен член зла-то-тър-са-чът
мн.ч. зла-то-тър-са-чи
членувано зла-то-тър-са-чи-те
бройна форма зла-то-тър-са-чи
звателна форма зла-то-тър-са-чо