зимовище

Речник на българския език

зимо̀вище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. зимо̀вища, ср.
1. Тихо, заветно, южно място или специално направена кошара, навес за зимуване на селскостопански или диви животни; подслон. Ловците правят зимовище за дивеча.
2. Зимуване. Птиците отлитат за зимовище.

Грешни изписвания (15)

  • земовеште
  • земовешти
  • земовеще
  • земовещи
  • земовиште
  • земовишти
  • земовище
  • земовищи
  • зимовеште
  • зимовешти
  • зимовеще
  • зимовещи
  • зимовиште
  • зимовишти
  • зимовищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зи-мо-ви-ще
членувано зи-мо-ви-ще-то
мн.ч. зи-мо-ви-ща
членувано зи-мо-ви-ща-та