земляк

Речник на българския език

земля̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. земля̀ци, м. Отношение на един човек към друг, с когото са от един край, но само когато са извън него. Ние сме земляци и тук поддържаме връзки.
прил. земля̀чески, земля̀ческа, земля̀ческо, мн. земля̀чески.

Грешни изписвания (1)

  • зимляк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зем-ляк
непълен член зем-ля-ка
пълен член зем-ля-кът
мн.ч. зем-ля-ци
членувано зем-ля-ци-те
бройна форма зем-ля-ци
звателна форма зем-ля-ко