зелник

Речник на българския език

зѐлник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. зѐлници, (два) зѐлника, м. Баница със зеле.

Грешни изписвания (1)

  • зелнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зел-ник
непълен член зел-ни-ка
пълен член зел-ни-кът
мн.ч. зел-ни-ци
членувано зел-ни-ци-те
бройна форма зел-ни-ка
звателна форма