звукозаглушител

Речник на българския език

зву̀козаглушѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • звукозаглошител
  • звукозаглошитил
  • звукозаглушитил
  • звукозъглошител
  • звукозъглошитил
  • звукозъглушител
  • звукозъглушитил
  • звукузаглошител
  • звукузаглошитил
  • звукузаглушител
  • звукузаглушитил
  • звукузъглошител
  • звукузъглошитил
  • звукузъглушител
  • звукузъглушитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зву-ко-заг-лу-ши-тел
непълен член зву-ко-заг-лу-ши-те-ля
пълен член зву-ко-заг-лу-ши-те-лят
мн.ч. зву-ко-заг-лу-ши-те-ли
членувано зву-ко-заг-лу-ши-те-ли-те
бройна форма зву-ко-заг-лу-ши-те-ля
звателна форма