звероукротител

Речник на българския език

звероукротѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

звероукротѝтелят, звероукротѝтеля, мн. звероукротѝтели, м.
1. Лице, което дресира и показва пред публика диви зверове.
2. Прен. Лице, което трябва да ръководи силно враждуващи страни, обикн. деца.

Грешни изписвания (31)

  • звероокротител
  • звероокротитил
  • звероокрутител
  • звероокрутитил
  • звероукротитил
  • звероукрутител
  • звероукрутитил
  • зверуокротител
  • зверуокротитил
  • зверуокрутител
  • зверуокрутитил
  • зверуукротител
  • зверуукротитил
  • зверуукрутител
  • зверуукрутитил
  • звироокротител
  • звироокротитил
  • звироокрутител
  • звироокрутитил
  • звироукротител
  • звироукротитил
  • звироукрутител
  • звироукрутитил
  • звируокротител
  • звируокротитил
  • звируокрутител
  • звируокрутитил
  • звируукротител
  • звируукротитил
  • звируукрутител
  • звируукрутитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зве-ро-ук-ро-ти-тел
непълен член зве-ро-ук-ро-ти-те-ля
пълен член зве-ро-ук-ро-ти-те-лят
мн.ч. зве-ро-ук-ро-ти-те-ли
членувано зве-ро-ук-ро-ти-те-ли-те
бройна форма зве-ро-ук-ро-ти-те-ли
звателна форма зве-ро-ук-ро-ти-те-лю