застраховател

Речник на българския език

застрахова̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

застрахова̀телят, застрахова̀теля, мн. застрахова̀тели, м. Лице или дружество (компания), които правят застраховки.

Грешни изписвания (15)

  • застраховатил
  • застрахувател
  • застрахуватил
  • застръховател
  • застръховатил
  • застръхувател
  • застръхуватил
  • зъстраховател
  • зъстраховатил
  • зъстрахувател
  • зъстрахуватил
  • зъстръховател
  • зъстръховатил
  • зъстръхувател
  • зъстръхуватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зас-т-ра-хо-ва-тел
непълен член зас-т-ра-хо-ва-те-ля
пълен член зас-т-ра-хо-ва-те-лят
мн.ч. зас-т-ра-хо-ва-те-ли
членувано зас-т-ра-хо-ва-те-ли-те
бройна форма зас-т-ра-хо-ва-те-ли
звателна форма зас-т-ра-хо-ва-те-лю