заседател

Речник на българския език

заседа̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

заседа̀телят, заседа̀теля, мн. заседа̀тели, м.
Съдебен заседател. — Представител на гражданството при разглеждане на съдебни дела.
прил. заседа̀телски, заседа̀телска, заседа̀телско, мн. заседа̀телски.

Грешни изписвания (7)

  • заседатил
  • засидател
  • засидатил
  • зъседател
  • зъседатил
  • зъсидател
  • зъсидатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-се-да-тел
непълен член за-се-да-те-ля
пълен член за-се-да-те-лят
мн.ч. за-се-да-те-ли
членувано за-се-да-те-ли-те
бройна форма за-се-да-те-ли
звателна форма за-се-да-те-лю