запъртък

Речник на българския език

за̀пъртък съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. за̀пъртъци, (два) за̀пъртъка, м. Яйце, от което не се е излюпило пиле.

Грешни изписвания (3)

  • запартак
  • запартък
  • запъртак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пър-тък
непълен член за-пър-тъ-ка
пълен член за-пър-тъ-кът
мн.ч. за-пър-тъ-ци
членувано за-пър-тъ-ци-те
бройна форма за-пър-тъ-ци
звателна форма за-пър-тъ-ко