замотавам

Речник на българския език

замота̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

замота̀ваш, несв. и замота̀я, св.
1. Кого, какво. Увивам, омотавам. Замота ранения си крак с едно парче плат.
2. Какво/в какво. За конци, върви — обърквам, оплитам; омотавам. Замотах преждата, не мога да я оправя.
3. Прен. Какво. Обърквам, оплитам разсъжденията си по някакъв въпрос.
4. Прен. Какво. Заблуждавам, представям по неверен начин. В съда замотаха работата и му дадоха само една година.
5. Прен. Кого. Заблуждавам, въвличам в нещо нередно. Замотаха го в мръсни сделки.
6. Прен. Кого. Правя да се увлече, забърквам; заблуждавам. Замотаха ѝ главата с религия. За два дни ѝ замота главата и се ожени за нея.
замотавам се/замотая се. — Обърквам се, оплитам се, заблуждавам се.
същ. замота̀ване, ср.
прил. замота̀н, замота̀на, замота̀но, мн. замота̀ни.

Грешни изписвания (7)

  • замотавъм
  • замутавам
  • замутавъм
  • зъмотавам
  • зъмотавъм
  • зъмутавам
  • зъмутавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-мо-та-вам за-мо-та-ва-ме
2 лице за-мо-та-ваш за-мо-та-ва-те
3 лице за-мо-та-ва за-мо-та-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-мо-та-вах за-мо-та-вах-ме
2 лице за-мо-та-ва за-мо-та-вах-те
3 лице за-мо-та-ва за-мо-та-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-мо-та-вах за-мо-та-вах-ме
2 лице за-мо-та-ва-ше за-мо-та-вах-те
3 лице за-мо-та-ва-ше за-мо-та-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замотавал съм замотавала съм замотавало съм замотавали сме
2 лице замотавал си замотавала си замотавало си замотавали сте
3 лице замотавал е замотавала е замотавало е замотавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях замотавал бях замотавала бях замотавало бяхме замотавали
2 лице беше замотавал беше замотавала беше замотавало бяхте замотавали
3 лице беше замотавал беше замотавала беше замотавало бяха замотавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще замотавам ще замотаваме
2 лице ще замотаваш ще замотавате
3 лице ще замотава ще замотават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм замотавал ще съм замотавала ще съм замотавало ще сме замотавали
2 лице ще си замотавал ще си замотавала ще си замотавало ще сте замотавали
3 лице ще е замотавал ще е замотавала ще е замотавало ще са замотавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да замотавам щяхме да замотаваме
2 лице щеше да замотаваш щяхте да замотавате
3 лице щеше да замотава щяха да замотават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм замотавал щях да съм замотавала щях да съм замотавало щяхме да сме замотавали
2 лице щеше да си замотавал щеше да си замотавала щеше да си замотавало щяхте да сте замотавали
3 лице щеше да е замотавал щеше да е замотавала щеше да е замотавало щяха да са замотавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замотавал съм замотавала съм замотавало съм замотавали сме
2 лице замотавал си замотавала си замотавало си замотавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице замотавал съм замотавала съм замотавало съм замотавали сме
2 лице замотавал си замотавала си замотавало си замотавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм замотавал била съм замотавала било съм замотавало били сме замотавали
2 лице бил си замотавал била си замотавала било си замотавало били сте замотавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да замотавам щяла съм да замотавам щяло съм да замотавам щели сме да замотаваме
2 лице щял си да замотаваш щяла си да замотаваш щяло си да замотаваш щели сте да замотавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм замотавал щяла съм да съм замотавала щяло съм да съм замотавало щели сме да сме замотавали
2 лице щял си да си замотавал щяла си да си замотавала щяло си да си замотавало щели сте да сте замотавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих замотавал бих замотавала бих замотавало бихме замотавали
2 лице би замотавал би замотавала би замотавало бихте замотавали
3 лице би замотавал би замотавала би замотавало биха замотавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-мо-та-вай за-мо-та-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-мо-та-ван
непълен член за-мо-та-ва-ния
пълен член за-мо-та-ва-ни-ят
женски род за-мо-та-ва-на
членувано за-мо-та-ва-на-та
среден род за-мо-та-ва-но
членувано за-мо-та-ва-но-то
множествено число за-мо-та-ва-ни
членувано за-мо-та-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-мо-та-вал
непълен член за-мо-та-ва-лия
пълен член за-мо-та-ва-ли-ят
женски род за-мо-та-ва-ла
членувано за-мо-та-ва-ла-та
среден род за-мо-та-ва-ло
членувано за-мо-та-ва-ло-то
множествено число за-мо-та-ва-ли
членувано за-мо-та-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-мо-та-вал
женски род за-мо-та-ва-ла
среден род за-мо-та-ва-ло
множествено число за-мо-та-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-мо-та-ващ
непълен член за-мо-та-ва-щия
пълен член за-мо-та-ва-щи-ят
женски род за-мо-та-ва-ща
членувано за-мо-та-ва-ща-та
среден род за-мо-та-ва-що
членувано за-мо-та-ва-що-то
множествено число за-мо-та-ва-щи
членувано за-мо-та-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-мо-та-вай-ки