заличител

Речник на българския език

заличител съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ли-чи-тел
непълен член за-ли-чи-те-ля
пълен член за-ли-чи-те-лят
мн.ч. за-ли-чи-те-ли
членувано за-ли-чи-те-ли-те
бройна форма за-ли-чи-те-ля
звателна форма