закононарушител

Речник на българския език

зако̀нонарушѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • закононарошител
  • закононарошитил
  • закононарушитил
  • закононърошител
  • закононърошитил
  • закононърушител
  • закононърушитил
  • законунарошител
  • законунарошитил
  • законунарушител
  • законунарушитил
  • законунърошител
  • законунърошитил
  • законунърушител
  • законунърушитил
  • зъкононарошител
  • зъкононарошитил
  • зъкононарушител
  • зъкононарушитил
  • зъкононърошител
  • зъкононърошитил
  • зъкононърушител
  • зъкононърушитил
  • зъконунарошител
  • зъконунарошитил
  • зъконунарушител
  • зъконунарушитил
  • зъконунърошител
  • зъконунърошитил
  • зъконунърушител
  • зъконунърушитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ко-но-на-ру-ши-тел
непълен член за-ко-но-на-ру-ши-те-ля
пълен член за-ко-но-на-ру-ши-те-лят
мн.ч. за-ко-но-на-ру-ши-те-ли
членувано за-ко-но-на-ру-ши-те-ли-те
бройна форма за-ко-но-на-ру-ши-те-ли
звателна форма за-ко-но-на-ру-ши-те-лю