законодателка

Речник на българския език

законода̀телка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. законода̀телки, ж. Жена законодател.

Грешни изписвания (31)

  • законодателкъ
  • законодатилка
  • законодатилкъ
  • законудателка
  • законудателкъ
  • законудатилка
  • законудатилкъ
  • закунодателка
  • закунодателкъ
  • закунодатилка
  • закунодатилкъ
  • закунудателка
  • закунудателкъ
  • закунудатилка
  • закунудатилкъ
  • зъконодателка
  • зъконодателкъ
  • зъконодатилка
  • зъконодатилкъ
  • зъконудателка
  • зъконудателкъ
  • зъконудатилка
  • зъконудатилкъ
  • зъкунодателка
  • зъкунодателкъ
  • зъкунодатилка
  • зъкунодатилкъ
  • зъкунудателка
  • зъкунудателкъ
  • зъкунудатилка
  • зъкунудатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ко-но-да-тел-ка
членувано за-ко-но-да-тел-ка-та
мн.ч. за-ко-но-да-тел-ки
членувано за-ко-но-да-тел-ки-те
звателна форма за-ко-но-да-тел-ке