законода̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
законода̀телят, законода̀теля, мн. законода̀тели, м.
1. Лице, което създава закони (в 1 знач.).
2. Спец. Държавен орган, който създава, издава и отменя закони.
3. Прен. Лице, което със своя пример формира образци за поведение, мода и под. Законодатели на модата.
1. Лице, което създава закони (в 1 знач.).
2. Спец. Държавен орган, който създава, издава и отменя закони.
3. Прен. Лице, което със своя пример формира образци за поведение, мода и под. Законодатели на модата.
Грешни изписвания (15)
- законодатил
- законудател
- законудатил
- закунодател
- закунодатил
- закунудател
- закунудатил
- зъконодател
- зъконодатил
- зъконудател
- зъконудатил
- зъкунодател
- зъкунодатил
- зъкунудател
- зъкунудатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-ко-но-да-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | за-ко-но-да-те-ля | |
| пълен член | за-ко-но-да-те-лят | |
| мн.ч. | за-ко-но-да-те-ли | |
| членувано | за-ко-но-да-те-ли-те | |
| бройна форма | за-ко-но-да-те-ли | |
| звателна форма | за-ко-но-да-те-лю | |