законник

Речник на българския език

зако̀нник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. зако̀нници, (два) зако̀нника, м. Сборник със закони.

Грешни изписвания (7)

  • законек
  • законик
  • законнек
  • зъконек
  • зъконик
  • зъконнек
  • зъконник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-кон-ник
непълен член за-кон-ни-ка
пълен член за-кон-ни-кът
мн.ч. за-кон-ни-ци
членувано за-кон-ни-ци-те
бройна форма за-кон-ни-ка
звателна форма