зайчарник

Речник на българския език

зайча̀рник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. зайча̀рници, (два) зайча̀рника, м. Специално направено помещение или постройка за отглеждане на питомни зайци. Направих два зайчарника от дъски.

Грешни изписвания (3)

  • зайчарнек
  • зъйчарнек
  • зъйчарник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зай-чар-ник
непълен член зай-чар-ни-ка
пълен член зай-чар-ни-кът
мн.ч. зай-чар-ни-ци
членувано зай-чар-ни-ци-те
бройна форма зай-чар-ни-ка
звателна форма