зайчар

Речник на българския език

1. зайча̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

зайча̀рят, зайча̀ря, мн. зайча̀ри, м.
1. Човек, който отглежда зайци.
2. Ловец, който умее да убива или да лови зайци.
3. Ловно куче, което преследва зайци.

Грешни изписвания (1)

  • зъйчар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зай-чар
непълен член зай-ча-ря
пълен член зай-ча-рят
мн.ч. зай-ча-ри
членувано зай-ча-ри-те
бройна форма зай-ча-ри
звателна форма зай-ча-рю

2. Зайча̀р географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Зъйчар