заизвивам

Речник на българския език

заизвивам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-из-ви-вам за-из-ви-ва-ме
2 лице за-из-ви-ваш за-из-ви-ва-те
3 лице за-из-ви-ва за-из-ви-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-из-ви-вах за-из-ви-вах-ме
2 лице за-из-ви-ва за-из-ви-вах-те
3 лице за-из-ви-ва за-из-ви-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-из-ви-вах за-из-ви-вах-ме
2 лице за-из-ви-ва-ше за-из-ви-вах-те
3 лице за-из-ви-ва-ше за-из-ви-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвивал съм заизвивала съм заизвивало съм заизвивали сме
2 лице заизвивал си заизвивала си заизвивало си заизвивали сте
3 лице заизвивал е заизвивала е заизвивало е заизвивали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заизвивал бях заизвивала бях заизвивало бяхме заизвивали
2 лице беше заизвивал беше заизвивала беше заизвивало бяхте заизвивали
3 лице беше заизвивал беше заизвивала беше заизвивало бяха заизвивали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заизвивам ще заизвиваме
2 лице ще заизвиваш ще заизвивате
3 лице ще заизвива ще заизвиват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заизвивал ще съм заизвивала ще съм заизвивало ще сме заизвивали
2 лице ще си заизвивал ще си заизвивала ще си заизвивало ще сте заизвивали
3 лице ще е заизвивал ще е заизвивала ще е заизвивало ще са заизвивали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заизвивам щяхме да заизвиваме
2 лице щеше да заизвиваш щяхте да заизвивате
3 лице щеше да заизвива щяха да заизвиват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заизвивал щях да съм заизвивала щях да съм заизвивало щяхме да сме заизвивали
2 лице щеше да си заизвивал щеше да си заизвивала щеше да си заизвивало щяхте да сте заизвивали
3 лице щеше да е заизвивал щеше да е заизвивала щеше да е заизвивало щяха да са заизвивали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвивал съм заизвивала съм заизвивало съм заизвивали сме
2 лице заизвивал си заизвивала си заизвивало си заизвивали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвивал съм заизвивала съм заизвивало съм заизвивали сме
2 лице заизвивал си заизвивала си заизвивало си заизвивали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заизвивал била съм заизвивала било съм заизвивало били сме заизвивали
2 лице бил си заизвивал била си заизвивала било си заизвивало били сте заизвивали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заизвивам щяла съм да заизвивам щяло съм да заизвивам щели сме да заизвиваме
2 лице щял си да заизвиваш щяла си да заизвиваш щяло си да заизвиваш щели сте да заизвивате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заизвивал щяла съм да съм заизвивала щяло съм да съм заизвивало щели сме да сме заизвивали
2 лице щял си да си заизвивал щяла си да си заизвивала щяло си да си заизвивало щели сте да сте заизвивали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заизвивал бих заизвивала бих заизвивало бихме заизвивали
2 лице би заизвивал би заизвивала би заизвивало бихте заизвивали
3 лице би заизвивал би заизвивала би заизвивало биха заизвивали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-из-ви-вай за-из-ви-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-из-ви-ван
непълен член за-из-ви-ва-ния
пълен член за-из-ви-ва-ни-ят
женски род за-из-ви-ва-на
членувано за-из-ви-ва-на-та
среден род за-из-ви-ва-но
членувано за-из-ви-ва-но-то
множествено число за-из-ви-ва-ни
членувано за-из-ви-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-из-ви-вал
непълен член за-из-ви-ва-лия
пълен член за-из-ви-ва-ли-ят
женски род за-из-ви-ва-ла
членувано за-из-ви-ва-ла-та
среден род за-из-ви-ва-ло
членувано за-из-ви-ва-ло-то
множествено число за-из-ви-ва-ли
членувано за-из-ви-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-из-ви-вал
женски род за-из-ви-ва-ла
среден род за-из-ви-ва-ло
множествено число за-из-ви-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-из-ви-ващ
непълен член за-из-ви-ва-щия
пълен член за-из-ви-ва-щи-ят
женски род за-из-ви-ва-ща
членувано за-из-ви-ва-ща-та
среден род за-из-ви-ва-що
членувано за-из-ви-ва-що-то
множествено число за-из-ви-ва-щи
членувано за-из-ви-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-из-ви-вай-ки