заемодател

Речник на българския език

заемода̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

заемода̀телят, заемода̀теля, мн. заемода̀тели, м. Този, който дава заем.

Грешни изписвания (15)

  • заемодатил
  • заемудател
  • заемудатил
  • заимодател
  • заимодатил
  • заимудател
  • заимудатил
  • зъемодател
  • зъемодатил
  • зъемудател
  • зъемудатил
  • зъимодател
  • зъимодатил
  • зъимудател
  • зъимудатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-е-мо-да-тел
непълен член за-е-мо-да-те-ля
пълен член за-е-мо-да-те-лят
мн.ч. за-е-мо-да-те-ли
членувано за-е-мо-да-те-ли-те
бройна форма за-е-мо-да-те-ли
звателна форма за-е-мо-да-те-лю