заек

Речник на българския език

за̀ек съществително име, мъжки род (тип 19a) редактиране

Значение

мн. за̀йци, (два) за̀ека, м. Животно от семейството на гризачите, с дълги задни крака и дълги уши, с месо, което се употребява за храна, а кожата му — за дрехи.
2. Прен. Разг. Новопостъпил войник, ученик, студент.
Гърмян заек. — Опитен в нещо.
Спя като заек. — Спя леко.
С един куршум два заека (удрям). — С едно усилие, наведнъж свършвам две неща.

Грешни изписвания (1)

  • заик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ек
непълен член за-е-ка
пълен член за-е-кът
мн.ч. зай-ци
членувано зай-ци-те
бройна форма за-е-ка
звателна форма