за̀дник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. за̀дници, (два) за̀дника, м.
1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник.
2. Спец. Задна част на дреха.
• Стоя си на задника. — Стоя или живея кротко, мирно; не предприемам нищо.
• Да ми види задникът път. — Пътувам напразно.
• Опря ми яйце до задника. — В последния момент (върша нещо).
• Не ми стиска на задника. — Нямам смелост за нещо.
• Сядам си на задника. 1. — Захващам се сериозно за работа.
2. Примирявам се с някакви обстоятелства, укротявам се.
мн. за̀дници, (два) за̀дника, м. Диал. Вътрешна стая без прозорци в селска къща за дрехи или храна; килер.
1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник.
2. Спец. Задна част на дреха.
• Стоя си на задника. — Стоя или живея кротко, мирно; не предприемам нищо.
• Да ми види задникът път. — Пътувам напразно.
• Опря ми яйце до задника. — В последния момент (върша нещо).
• Не ми стиска на задника. — Нямам смелост за нещо.
• Сядам си на задника. 1. — Захващам се сериозно за работа.
2. Примирявам се с някакви обстоятелства, укротявам се.
мн. за̀дници, (два) за̀дника, м. Диал. Вътрешна стая без прозорци в селска къща за дрехи или храна; килер.
Грешни изписвания (1)
- заднек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зад-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | зад-ни-ка | |
| пълен член | зад-ни-кът | |
| мн.ч. | зад-ни-ци | |
| членувано | зад-ни-ци-те | |
| бройна форма | зад-ни-ка | |
| звателна форма | — | |