завършък

Речник на българския език

завъ̀ршък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. завъ̀ршъци, м. Край; последен етап на нещо. Завършък на следването. Завършъкът на деня беше приятен.

Грешни изписвания (3)

  • завършак
  • зъвършак
  • зъвършък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вър-шък
непълен член за-вър-шъ-ка
пълен член за-вър-шъ-кът
мн.ч. за-вър-шъ-ци
членувано за-вър-шъ-ци-те
бройна форма за-вър-шъ-ка
звателна форма