завършил

Речник на българския език

1. завъ̀ршил — съществително име, мъжки род (тип 5) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • завършел
  • зъвършел
  • зъвършил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вър-шил
непълен член за-вър-ши-лия
пълен член за-вър-ши-ли-ят
мн.ч. за-вър-ши-ли
членувано за-вър-ши-ли-те
бройна форма за-вър-ши-ли
звателна форма —

2. завършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завършил е производна форма на завърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завършил — мин. деят. св. прич. м. р.

завършил е производна форма на завърша (мин. деят. св. прич. м. р.).

Връзки