завещавам

Речник на българския език

завеща̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

завеща̀ваш, несв. и завеща̀я, св.
1. Какво, На кого. Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моята смърт. Завещавам парите на сина си.
2. Какво, На кого. Преди смъртта си поръчвам да се спазват някакви принципи или да се извършат някакви действия. Завеща им да се трудят.
прил. завеща̀н, завеща̀на, завеща̀но, мн. завеща̀ни. Къщата е завещана на сина му.

Грешни изписвания (15)

  • завештавам
  • завештавъм
  • завещавъм
  • завиштавам
  • завиштавъм
  • завищавам
  • завищавъм
  • зъвештавам
  • зъвештавъм
  • зъвещавам
  • зъвещавъм
  • зъвиштавам
  • зъвиштавъм
  • зъвищавам
  • зъвищавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ща-вам за-ве-ща-ва-ме
2 лице за-ве-ща-ваш за-ве-ща-ва-те
3 лице за-ве-ща-ва за-ве-ща-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ща-вах за-ве-ща-вах-ме
2 лице за-ве-ща-ва за-ве-ща-вах-те
3 лице за-ве-ща-ва за-ве-ща-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ве-ща-вах за-ве-ща-вах-ме
2 лице за-ве-ща-ва-ше за-ве-ща-вах-те
3 лице за-ве-ща-ва-ше за-ве-ща-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завещавал съм завещавала съм завещавало съм завещавали сме
2 лице завещавал си завещавала си завещавало си завещавали сте
3 лице завещавал е завещавала е завещавало е завещавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завещавал бях завещавала бях завещавало бяхме завещавали
2 лице беше завещавал беше завещавала беше завещавало бяхте завещавали
3 лице беше завещавал беше завещавала беше завещавало бяха завещавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завещавам ще завещаваме
2 лице ще завещаваш ще завещавате
3 лице ще завещава ще завещават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завещавал ще съм завещавала ще съм завещавало ще сме завещавали
2 лице ще си завещавал ще си завещавала ще си завещавало ще сте завещавали
3 лице ще е завещавал ще е завещавала ще е завещавало ще са завещавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завещавам щяхме да завещаваме
2 лице щеше да завещаваш щяхте да завещавате
3 лице щеше да завещава щяха да завещават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завещавал щях да съм завещавала щях да съм завещавало щяхме да сме завещавали
2 лице щеше да си завещавал щеше да си завещавала щеше да си завещавало щяхте да сте завещавали
3 лице щеше да е завещавал щеше да е завещавала щеше да е завещавало щяха да са завещавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завещавал съм завещавала съм завещавало съм завещавали сме
2 лице завещавал си завещавала си завещавало си завещавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завещавал съм завещавала съм завещавало съм завещавали сме
2 лице завещавал си завещавала си завещавало си завещавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завещавал била съм завещавала било съм завещавало били сме завещавали
2 лице бил си завещавал била си завещавала било си завещавало били сте завещавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завещавам щяла съм да завещавам щяло съм да завещавам щели сме да завещаваме
2 лице щял си да завещаваш щяла си да завещаваш щяло си да завещаваш щели сте да завещавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завещавал щяла съм да съм завещавала щяло съм да съм завещавало щели сме да сме завещавали
2 лице щял си да си завещавал щяла си да си завещавала щяло си да си завещавало щели сте да сте завещавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завещавал бих завещавала бих завещавало бихме завещавали
2 лице би завещавал би завещавала би завещавало бихте завещавали
3 лице би завещавал би завещавала би завещавало биха завещавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ве-ща-вай за-ве-ща-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ща-ван
непълен член за-ве-ща-ва-ния
пълен член за-ве-ща-ва-ни-ят
женски род за-ве-ща-ва-на
членувано за-ве-ща-ва-на-та
среден род за-ве-ща-ва-но
членувано за-ве-ща-ва-но-то
множествено число за-ве-ща-ва-ни
членувано за-ве-ща-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ща-вал
непълен член за-ве-ща-ва-лия
пълен член за-ве-ща-ва-ли-ят
женски род за-ве-ща-ва-ла
членувано за-ве-ща-ва-ла-та
среден род за-ве-ща-ва-ло
членувано за-ве-ща-ва-ло-то
множествено число за-ве-ща-ва-ли
членувано за-ве-ща-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ща-вал
женски род за-ве-ща-ва-ла
среден род за-ве-ща-ва-ло
множествено число за-ве-ща-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ве-ща-ващ
непълен член за-ве-ща-ва-щия
пълен член за-ве-ща-ва-щи-ят
женски род за-ве-ща-ва-ща
членувано за-ве-ща-ва-ща-та
среден род за-ве-ща-ва-що
членувано за-ве-ща-ва-що-то
множествено число за-ве-ща-ва-щи
членувано за-ве-ща-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-ве-ща-вай-ки