забумтявам

Речник на българския език

забумтя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • забомтявам
  • забомтявъм
  • забумтявъм
  • зъбомтявам
  • зъбомтявъм
  • зъбумтявам
  • зъбумтявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бум-тя-вам за-бум-тя-ва-ме
2 лице за-бум-тя-ваш за-бум-тя-ва-те
3 лице за-бум-тя-ва за-бум-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бум-тя-вах за-бум-тя-вах-ме
2 лице за-бум-тя-ва за-бум-тя-вах-те
3 лице за-бум-тя-ва за-бум-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бум-тя-вах за-бум-тя-вах-ме
2 лице за-бум-тя-ва-ше за-бум-тя-вах-те
3 лице за-бум-тя-ва-ше за-бум-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забумтявал съм забумтявала съм забумтявало съм забумтявали сме
2 лице забумтявал си забумтявала си забумтявало си забумтявали сте
3 лице забумтявал е забумтявала е забумтявало е забумтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забумтявал бях забумтявала бях забумтявало бяхме забумтявали
2 лице беше забумтявал беше забумтявала беше забумтявало бяхте забумтявали
3 лице беше забумтявал беше забумтявала беше забумтявало бяха забумтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забумтявам ще забумтяваме
2 лице ще забумтяваш ще забумтявате
3 лице ще забумтява ще забумтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забумтявал ще съм забумтявала ще съм забумтявало ще сме забумтявали
2 лице ще си забумтявал ще си забумтявала ще си забумтявало ще сте забумтявали
3 лице ще е забумтявал ще е забумтявала ще е забумтявало ще са забумтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забумтявам щяхме да забумтяваме
2 лице щеше да забумтяваш щяхте да забумтявате
3 лице щеше да забумтява щяха да забумтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забумтявал щях да съм забумтявала щях да съм забумтявало щяхме да сме забумтявали
2 лице щеше да си забумтявал щеше да си забумтявала щеше да си забумтявало щяхте да сте забумтявали
3 лице щеше да е забумтявал щеше да е забумтявала щеше да е забумтявало щяха да са забумтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забумтявал съм забумтявала съм забумтявало съм забумтявали сме
2 лице забумтявал си забумтявала си забумтявало си забумтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забумтявал съм забумтявала съм забумтявало съм забумтявали сме
2 лице забумтявал си забумтявала си забумтявало си забумтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забумтявал била съм забумтявала било съм забумтявало били сме забумтявали
2 лице бил си забумтявал била си забумтявала било си забумтявало били сте забумтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забумтявам щяла съм да забумтявам щяло съм да забумтявам щели сме да забумтяваме
2 лице щял си да забумтяваш щяла си да забумтяваш щяло си да забумтяваш щели сте да забумтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забумтявал щяла съм да съм забумтявала щяло съм да съм забумтявало щели сме да сме забумтявали
2 лице щял си да си забумтявал щяла си да си забумтявала щяло си да си забумтявало щели сте да сте забумтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забумтявал бих забумтявала бих забумтявало бихме забумтявали
2 лице би забумтявал би забумтявала би забумтявало бихте забумтявали
3 лице би забумтявал би забумтявала би забумтявало биха забумтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бум-тя-вай за-бум-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бум-тя-вал
непълен член за-бум-тя-ва-лия
пълен член за-бум-тя-ва-ли-ят
женски род за-бум-тя-ва-ла
членувано за-бум-тя-ва-ла-та
среден род за-бум-тя-ва-ло
членувано за-бум-тя-ва-ло-то
множествено число за-бум-тя-ва-ли
членувано за-бум-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бум-тя-вал
женски род за-бум-тя-ва-ла
среден род за-бум-тя-ва-ло
множествено число за-бум-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бум-тя-ващ
непълен член за-бум-тя-ва-щия
пълен член за-бум-тя-ва-щи-ят
женски род за-бум-тя-ва-ща
членувано за-бум-тя-ва-ща-та
среден род за-бум-тя-ва-що
членувано за-бум-тя-ва-що-то
множествено число за-бум-тя-ва-щи
членувано за-бум-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-бум-тя-вай-ки