забумтя

Речник на българския език

забумтя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • забомтйа
  • забомтйъ
  • забумтйа
  • забумтйъ
  • зъбомтйа
  • зъбомтйъ
  • зъбумтйа
  • зъбумтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бум-тя за-бум-тим
2 лице за-бум-тиш за-бум-ти-те
3 лице за-бум-ти за-бум-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бум-тях за-бум-тях-ме
2 лице за-бум-тя за-бум-тях-те
3 лице за-бум-тя за-бум-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бум-тях за-бум-тях-ме
2 лице за-бум-те-ше за-бум-тях-те
3 лице за-бум-те-ше за-бум-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забумтял съм забумтяла съм забумтяло съм забумтели сме
2 лице забумтял си забумтяла си забумтяло си забумтели сте
3 лице забумтял е забумтяла е забумтяло е забумтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забумтял бях забумтяла бях забумтяло бяхме забумтели
2 лице беше забумтял беше забумтяла беше забумтяло бяхте забумтели
3 лице беше забумтял беше забумтяла беше забумтяло бяха забумтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забумтя ще забумтим
2 лице ще забумтиш ще забумтите
3 лице ще забумти ще забумтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забумтял ще съм забумтяла ще съм забумтяло ще сме забумтели
2 лице ще си забумтял ще си забумтяла ще си забумтяло ще сте забумтели
3 лице ще е забумтял ще е забумтяла ще е забумтяло ще са забумтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забумтя щяхме да забумтим
2 лице щеше да забумтиш щяхте да забумтите
3 лице щеше да забумти щяха да забумтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забумтял щях да съм забумтяла щях да съм забумтяло щяхме да сме забумтели
2 лице щеше да си забумтял щеше да си забумтяла щеше да си забумтяло щяхте да сте забумтели
3 лице щеше да е забумтял щеше да е забумтяла щеше да е забумтяло щяха да са забумтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забумтял съм забумтяла съм забумтяло съм забумтели сме
2 лице забумтял си забумтяла си забумтяло си забумтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забумтял съм забумтяла съм забумтяло съм забумтели сме
2 лице забумтял си забумтяла си забумтяло си забумтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забумтял била съм забумтяла било съм забумтяло били сме забумтели
2 лице бил си забумтял била си забумтяла било си забумтяло били сте забумтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забумтя щяла съм да забумтя щяло съм да забумтя щели сме да забумтим
2 лице щял си да забумтиш щяла си да забумтиш щяло си да забумтиш щели сте да забумтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забумтял щяла съм да съм забумтяла щяло съм да съм забумтяло щели сме да сме забумтели
2 лице щял си да си забумтял щяла си да си забумтяла щяло си да си забумтяло щели сте да сте забумтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забумтял бих забумтяла бих забумтяло бихме забумтели
2 лице би забумтял би забумтяла би забумтяло бихте забумтели
3 лице би забумтял би забумтяла би забумтяло биха забумтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бум-ти за-бум-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бум-тял
непълен член за-бум-те-лия
пълен член за-бум-те-ли-ят
женски род за-бум-тя-ла
членувано за-бум-тя-ла-та
среден род за-бум-тя-ло
членувано за-бум-тя-ло-то
множествено число за-бум-те-ли
членувано за-бум-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бум-тял
женски род за-бум-тя-ла
среден род за-бум-тя-ло
множествено число за-бум-те-ли