забой

Речник на българския език

забо̀й — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

забо̀ят, забо̀я, мн. забо̀и, (два) забо̀я, м. Място в мина, където се копае руда (въглища). Работя на забоя.

Грешни изписвания (1)

  • зъбой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-бой
непълен член за-боя
пълен член за-бо-ят
мн.ч. за-бои
членувано за-бо-и-те
бройна форма за-боя
звателна форма —

Връзки