жътвар

Речник на българския език

жътва̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

жътва̀рят, жътва̀ря, мн. жътва̀ри, м. Мъж, който жъне.



жътва̀рът, жътва̀ра, мн. жътва̀ри, (два) жътва̀ра, м. Ципокрило насекомо, което се появява по жътва и в най-горещото време на деня издава силни пронизителни звуци.

Грешни изписвания (1)

  • жатвар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жът-вар
непълен член жът-ва-ря
пълен член жът-ва-рят
мн.ч. жът-ва-ри
членувано жът-ва-ри-те
бройна форма жът-ва-ри
звателна форма жът-ва-рю