женчо

Речник на българския език

жѐнчо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. жѐнчовци, м. Пренебр. Мъж, който обича да общува с жени, да се бърка в женски работи или да върши такива работи. Голям женчо е, все при жените стои.

Грешни изписвания (1)

  • женчу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жен-чо
непълен член жен-чо-то
пълен член жен-чо-то
мн.ч. жен-чов-ци
членувано жен-чов-ци-те
бройна форма жен-чов-ци
звателна форма жен-чо